ШАТОТО – шато Копса
От новокаменната епоха датират най-старите следи от живот, открити в долината на Копса (Карлово).
На мястото на днешната Карловска община през различните епохи са възниквали, процъфтявали и загивали, без да оставят ясни следи в историята, селища и крепости. В периодите на римското владичество се развива мащабно строителство на пътища, пътни съоръжения, крепости в цялата Карловска долина. Северно от Карлово е минавало трасето на Подбалканския римски път, свързващ Черноморието със Сердика. За охрана на този път са били построени много крепости /кале/, които продължават да изпълнява функциите си и през ХІІ – ХІV в. Средище на долината бил укрепеният град Копса (Копсис). След смъртта на Георги Тертер ІІ в 1322 г. градовете от Сливен до Копсис станали владение на Войсил, който образувал княжество под върховенството на Византия. Главен град на княжеството станал Копса, в по-късен етап подбалканските земи на Копса са присъединили към българското царство.